Архитектурата на живота
Веднъж като осъзнаем, че цялото Божие създание има законова структура, можем да започнем да разбираме тъканта на Закона в многото изявления на Писанието, които не се занимават пряко със Закона. Пример за това са заповедите на св. Петър относно взаимоотношенията между съпрузите
“Подобно и вие, жени, покорявайте се на мъжете си, така щото, даже ако някои от тях не се покоряват на словото, да се придобият без словото, чрез обходата на жените си, като видят, че вие се обхождате със страх и чистота. Вашето украшение да не е външно, сиреч, плетене косата, кичене със злато, или обличане със скъпи дрехи, но скришният в сърцето живот, с нетленното украшение на кротък и тих дух, което е скъпоценно пред Бога. Защото така някога и светите жени, които се надяваха на Бога, украсяваха себе си, като се покоряваха на мъжете си; както Сара се покоряваше на Авраама и го наричаше господар. И вие сте нейни дъщери, ако правите добро и не се боите от никакво заплашване. Също и вие мъже, живейте благоразумно с жените си, като с по-слаб съсъд, и отдавайте почит на тях като на сънаследници на дадения чрез благодат живот, за да не става препятствие на молитвите ви.” (1 Пет. 3:1-7)
Във всяка точка тези заповеди приемат за основа библейските закони относно брака; те също заявяват естеството на властта в дома; също говорят за живота като „благодат” от Бога, която мъжете и жените наследяват, когато живеят във вяра и покорство към Бога, „като сънаследници на благодатта на живота.” Св. Петър също дава откровение относно значението на брака: противно на популярния възглед, там няма осъждане на привлекателни стилове на сплитане на косите или на златни накити, нито на красиви облекла. Това, което е изяснено, че те са в най-добрия случай второстепенни, че най-доброто „украшение” е „кротък и тих дух, което е скъпоценно пред Бога.” Дори повече, верността на мъжа и жената към Божиите заповеди се изисква, „за да не става препятствие за молитвите ви” (1 Пет. 3:7). Накратко бракът, както всичко друго, трябва да бъде съсредоточен в Бога. Да бъде съсредоточен в Бога не означава, че мъжът и жената прекарват времето си в молитвени събрания или църковни дейности; то означава, че изпълняват задълженията си един към друг, както са определени от Бога в Неговото Слово.
По същия начин, всяка област от живота трябва да бъде съсредоточена в Бога, защото да нареждаме живота на друга основа освен Божието законово слово означава да отричаме Бога.
Голямото престъпление на съвременната епоха е нейното хуманистично пренареждане на живота. Определено хуманизмът е преобладавал и в предишни епохи, но никога така едновременно радикално и повсеместно. Описанието на Уулф на Луи ХІV и неговия строеж на Версай прави нещата да се виждат съвсем ясно:
"Не можем да напуснем Версай преди да повторим, че той е имал цел далеч отвъд това да бъде просто резиденция за краля и неговото правителство. Този велик дворец е бил краеъгълният камък в новия култ към кралската власт. В предишните епохи големите строежи обикновено са били за Божия слава; дори Филип ІІ, когато строи своя велик дворец, го прави като манастир с параклис като център на комплекса. Във Версай центърът е спалнята на краля, определяйки краля като най-висшата власт на земята, докато параклисът е встрани. Внушителното величие на двореца е било свидетелство за богатството на кралството и неговото построяване без стени и ровове е било доказателство за властта на кралското правителство. Версай е бил предизвикателство, презрение към останалата част от Европа; показ на богатството, силата и властта на френския крал, толкова впечатляващ, колкото са били неговите армии и неговите бойни кораби. Европа не е пропуснала да забележи това. един век след строителството на Версай дворците във Виена, Потсдам, Дрезден, Мюнхен, Санкт Петербург, и самият градски план на Вашингтон са отразявали влиянието и величието на Версай."
Луи ХІV е бил вярващ човек, и неговата вяра, че Бог го съди за неговата гордост и грехове помрачават последните му години. В същото време същностният хуманизъм на неговия режим остава. Сърцата и умовете на хората все повече попадат под властта на спалнята вместо на параклиса, на романтичната и чувствена любов вместо на Бога. Животът сега има нова архитектура, архитектурата на хуманизма. Много преди това Бокачо заявява основната предпоставка на новата структура, „В този свят нямаме нищо друго освен онова, което ни носи наслада.”
С Хегел и Дарвин архитектурата на хуманизма приема по-твърдо измерение. Тя сега има привидна основа в науката, в еволюцията. Това означава нова доктрина за човека, обществото и държавата, обръщане в низходяща посока във всяка област от живота. Един професор в Принстън, далеч по-консервативен от повечето други, полага някои логически изводи относно политиките следващи от учението за еволюцията:
ПРЕДПОСТАВКА: Човекът е продукт на социалната еволюция.
Следствията от тази предпоставка засягат цялата група науки свързани с антропологията в широкия смисъл на тази дума. Те могат да бъдат изявени в няколко аспекта както следва:
БИОЛОГИЧЕСКИ
Държавата е вечната и универсална рамка на човешкото съществуване. Както птицата не може да напусне въздуха, така и човекът не може да излезе от държавата. . . .
Неразделната комуна е предисторическата форма на държавата, и тя идва преди отделянето на човека от неговите животински прадеди. . . .
Индивидът е отделна единица в единния живот на държавата. Индивидът не е първичен, а вторичен.
ПОЛИТИЧЕСКИ
Човекът не е направил държавата; държавата е направила човека. Човекът се ражда като политическо същество. Неговата природа се формира от държавата, изисква държавата и търси държавата. . . .
Държавата е абсолютна и необусловена в своите взаимоотношения с живота на индивидите. Управлението се обуславя от зависимостта на своите функции от структурата, и следователно то подлежи на вътрешни ограничения. Няма абсолютна норма за управление, но всеки вид държава обикновено създава някакъв образ на своите характеристики в своята конкретна среда. Дълбоките промени в средата произвеждат дълбоки промени в управлението. Видовете държави, които са неспособни да извършат промени в структурата за да се справят с новите условия, обикновено изчезват, така че в различните епохи има последователност от видове държави, аналогично на това, което става сред биологичните видове. . . .
Властта е върховенството на държавата над всички свои части. . . .
ЕТИЧЕН
Правата не са първични, а вторични. Те съществуват в държавата, но не са отделно от държавата. Затова правата са свързани със задължения. . . .
Целта на държавата е усъвършенстването на човека, но постигането на тази цел зависи от усъвършенстването на държавата. Критерият за стойност в коя да е институция е предимно не ползата за индивида, а ползата за обществото. Индивидуалният живот се развива чрез участие в по-големия живот; той се издига чрез вливане в по-висшия живот.
Тезата на Форд е основателна; ако еволюцията е вярна, неговите изводи са логични. Революционерите, както и бунтовните студенти, извличат логически изводи от доктрината, както и Форд. Еволюцията логично изисква постоянна революция заради постоянно променящата се среда. Ако еволюцията е вярна, тогава постоянната революция е неизбежна. Архитектурата на живота се променя коренно; тогава човекът трябва да се съобрази със силата идваща отдолу, с обновителната мощ на хаоса. Ако приемем Писанието, тогава архитектурата на живота е укрепена с вечната стомана на Божия Закон и следователно трябва да израства според условията на това законово слово.
Не е изненада, че философията, която започва с еволюцията, продължава като прогласява теологията на смъртта на Бога, и сега, в края на краищата, философията на смъртта на човека. Такава вяра бива прогласявана от Мишел Фуко.
Да се върнем на думите на св. Петър, ако архитектурата на живота стане хуманистична, ако мъжът и жената действат на основата на същностно хуманистични съображения, техните молитви са препятствани. Те могат да са вярващи както Луи ХІV, и могат да се молят силно и искрено, но същността на структурата на техния живот е извън равновесие. Не че загрижеността за всекидневните материални неща е погрешна, тъй като тя определено не е. Въпросът е в структурата: дали основната архитектура, устройство или модел на нашия живот са съобразени с Божието законово слово? Ако търсим „първо Божието царство и Неговата правда,” тогава „всички тези неща ще ни се прибавят” (Мат. 6:33).
Но ако отричаме Бога и Неговото законово слово, тогава нашето слово става закон за нас, и ние изпадаме в лудост и смърт. Не е изненада, че Фуко, който прогласява смъртта на човека, започва един по-ранен труд със следните думи: „Трябва да отхвърлим удобството на категоричните истини.” Тогава не остава нищо да свързва човека с човека, нито остава нещо да свързва човека с живота. Фуко е логичен: без структурата на Божията истина човекът не може да живее, и единственият извод оставащ за човека е самоубийството.
Св. Петър представя картина на живота: покорството към Бога и покорството към всички законни власти под Бога означава, че животът процъфтява и изобилства; нашите молитви не са възпрепятствани и ние се наслаждаваме на живота като истинска Божия благодат за нас. Обратно на хуманизма, това е съсредоточена върху Бога структура. Да бъдем съсредоточени върху Бога означава да търсим първо Божието царство и Неговата правда - (Мат. 6:33). Но днес е твърде преобладаващ хуманизмът преоблечен като християнство. Той се появява винаги когато някоя институция или област от живота стане цел сама по себе си. Като отъждествяват църквата с Божието царство, твърде много теолози свеждат измеренията на живота и на царството до една единствена страна на живота и царството. Чрез своето отчаяние от този свят и предаването му на дявола, протестантските премилениалисти и амилениалисти не само са прикрито манихейски, но също на практика свеждат царството до църквата, тъй като единствената законна област на дейност става църквата. Тогава архитектурата на живота престава да бъде цяла; тя е сведена до размерите на църквата. Нито една институция, църква, държава, училище, професия или която да е област от живота не може да бъде отъждествена с царството или изгонена от своето място в царството. Хуманизмът облечен като християнство все още е хуманизъм.
Както отбелязахме, св. Петър не осъжда златните и сребърни накити, сплитането на косата или красивото облекло. Той просто изисква тези неща да бъдат поставени на тяхното правилно място, не като цел на живота, а просто като красиви, но второстепенни страни на живота. Подобно, нито покорството на жената, нито властта на съпруга са цел на брака. Тези неща са само средства към истинската и главна цел, да служим на Бога и да Го славим и да Му се наслаждаваме завинаги. Човекът не може да създаде структура на живота; единствен Божият Закон е достатъчен като структура и архитектура на живота.
Този материал е част от книгата на Дж.Р.Ръшдуни - "Институти на Библейския Закон - том I". Цялата книга може да намерите тук.
