Спасени чрез чадородие? – Слово за Деня на майката

Един човек, който бе прочел моята статия за пълния тул със стрели (Пс. 127:3-5), подхвърли, че е добре да напиша нещо и за другия пасаж, с който често се злоупотребява, този от 1 Тим. 2:15: „Но пак тя ще се спаси чрез чадородието...“ Удивително е, че този текст се възприема от някои – може би повече, отколкото осъзнавате – като някакво изявление от Бог, че основната цел, за която е създадена жената, е да ражда неограничено бебета за Божието царство, „толкова, колкото позволи Бог“, и че това очакване към нея е свързано по някакъв начин с нейното спасение. Мисля, че най-големият подарък, който мога да дам за Деня на майката, е да освободя много хора от тази легалистична идея и да се опитам да премахна товара на потисничеството, вината и страха, който тя стоварва върху гърбовете на много жени.

Първо ще заявя, че майчинството е добро, чудесно, красиво и богоугодно. Нека също така да потвърдя, че голяма част от феминисткото движение, организацията „Семейно планиране“, сексуалната революция и абортите са безбожни злини, придружени от още повече зло и справедливо са осъдени като противни. Това не означава, че е необходимо или дори приемливо да се люшнем в изцяло противоположното заключение, което само по себе си също е натоварено със свои собствени езически идеи.

Трябва да призная, че никога не съм навлизал задълбочено в детайлите около  движението за „пълния тул със стрели“[1], или подобните на него течения в Готард, Вижън Форум, „отворената утроба“ и пр.. Не знаех, че част от Писанията се използват толкова превратно, че стих като този да се употребява като валидиране на учението за „отворената утроба“, което забранява всички форми на предпазване от бременност, семейно планиране и пр. Бях малко шокиран, когато разбрах как някои хора наистина вярват, че този стих обвързва спасението на жените със задължението да служат цял живот като серийна машина за човешко възпроизводство.

За да не си помислите, че си измислям, трябва бързо да добавя, че не съм виждал никой, който да е толкова недодялан, че да казва, че чадородието е основата или средството за спасение. Никой нормален протестант, който вярва в постулата „спасение само чрез вяра“, няма да направи тази грешка. Но стихът въпреки това се използва официално по начин, който е почти толкова легалистичен. Той се използва също неформално, в приятелски разговори, като кратка защита на идеята за отворената утроба или пълния тул със стрели, т.е. че ролята на жената е предимно, ако не и почти изцяло, да прави бебета за Божието царство – като че ли самото им раждане гарантира тяхната вярност на Царството и дългосрочното им членство в него.

Формалният възглед може да бъде толкова легалистичен, че да твърди нещо подобно: макар изобилната плодовитост да не е основание за спасението на жената, раждането на деца е плодът на истинското спасение. Всяка жена, която е наистина спасена, в действителност ще се покори и ще си заеме мястото и истинската роля, която включва неограничено раждане на деца. Тя ще докаже своето спасение чрез раждане на много деца.

Една от най-видните авторки в това движение даже минава отвъд идеята, че ролята на жената „включва“ раждане на деца. Тя поучава, че задължението да се раждат деца определя женската природа: „Чадородието обобщава всичките ни специални биологични и домашни функции.“

Чрез такива поучения, и дори чрез по-умерени варианти на същата идея, жените са карани да вярват, че те представляват последния бастион на цивилизационната война срещу силите на феминизма. Някои дори твърдят, че самото желание да се ограничи броя на децата неминуемо води до аборти. Твърди се, че и двете споделят един и същ егоистичен, убийствен манталитет. Ограничението на броя на децата >>> семейно планиране >>> контрацепция >>> аборт.

Една говорителка казва: „Семейното планиране е майката на аборта.“ Идеята, че жената трябва да вземе под внимание семейните финанси, служебната си позиция или обстоятелствата, вместо да има много деца, често с много малка разлика между тях, се осъжда като егоистично поведение, като че ли това не е нищо друго, освен желанието на жената да мисли само за себе си и да постави своя „комфорт“ над всичко останало, включително и над живота на детето. Твърди се, че приемането и най-малката идея за семейно планиране води най-логично до аборт. Ние знаем, разбира се, че понякога това наистина се случва, но твърдението, че всички, които планират мъдро размера на семейството си, имат същия манталитет като хората, които извършват аборт, е хипербола и лъжесвидетелство.

Неведнъж съм виждал този аргумент от защитници и последователи на това движение, т.е. че нагласата да се планира размера на семейството или да се използват средства за предпазване от бременност е същото като да се утвърждава аборта.

Тази логика е толкова погрешна, че може да бъде оборена с абсурдността на хиляди примери, които показват нейната слабост. Например:

Някои хора работят усърдно, защото искат повече пари.

Някои хора ограбват банки, защото искат повече пари.

И двата типа хора имат една и съща мотивация. По тази причина, усърдната работа неминуемо води до ограбването на банки.

Или

Някои хора работят усърдно, за да вършат добро.

Някои хора работят усърдно, за да вършат зло.

По тази причина няма разлика между желанието да се върши добро и да се върши зло.

Точно такава извратена логика стои зад използването на пасажа за чадородието за упражняване на легалистичен натиск върху жената да има много деца, или зад настояването, че мъдрото семейно планиране има същото духовно естество като аборта.

Какво означава стихът

Ще бъда откровен: Не е това значението на този стих. Той не говори за рецепта как да се спаси жената, нито е предписание относно задължителните неща, които трябва да прави една спасена жена. Със сигурност не трябва да се натоварва с някакви екстраполации относно изобилна плодовитост, броя на децата в семейството, или манталитет/начин на живот свързани с раждане и отглеждане на деца, които след това да се набиват в главите на християнските жени като модел за истинско покорство и за тяхната „роля“ в семейството и в Божието царство.

В исторически план този пасаж е бил труден за всички коментатори. Той е породил множество дискусии и различни интерпретации на значението му. Съществителното, използвано за „чадородие“ се среща само тук в цялото Писание, макар глаголната му форма да се среща също в 1 Тим. 5:14. То е използвано много рядко в древногръцкия език, затова разполагаме с много малко данни относно възможните му нюанси и интерпретации.

По същия начин знаем, че думата „спаси“ в този стих не може да се отнася за спасението на душата, защото това би означавало спасение чрез дела и ще противоречи на много стихове от Писанието. Но тогава какво означава? Спасението на нейното тяло? Това не се подкрепя от историята, защото много жени, включително и християнки, са умрели по време на раждане, а други са живели в добро здраве, без да имат никакви деца. В никакъв случай тук не се говори за физическото здраве.

Съветът по библейската същност на мъжете и жените твърди[2], че заради споменаването на заблуждаването от Сатана в предишния стих, и заради контекста на 1 Тимотей 5:14, стихът всъщност означава, че чрез чадородието жената ще бъде спасена от опасността да бъде заблудена от Сатана. Този аргумент е житейски: ако жените просто останат вкъщи и се занимават с раждането и отглеждането на деца, така както се очаква от тях, те ще успеят да избегнат опитите на Сатана да ги заблуди и отвърне от Бога.

Това е възможно, но представлява претоварване на смисъла на пасажа. Наистина ли майчинството позволява на майките, които са домакини, да избегнат изкушенията и да не паднат в грях? Изпитвам огромна любов, уважение и възхищение към всички тези майки в такава позиция, но е достатъчно само една да стане клюкарка, да се поддаде на оплакване, мързел, бунт, алкохол или наркотици, прелюбодеяние по някаква причина или кой да е друг грях, и тази теория пропада. Някой може да отговори, че жената няма да падне в такива грехове, ако се придържа към благочестивите си, майчински задължения и избягва тези неща. Обаче мисля, че е видно и за читателя, че това представлява тавтология: ако избягваш греха ще избегнеш греха. Не мисля, че тук Павел си играе да посочва очевидни неща.

Джон Пайпър обсъжда този стих в едно видео и набляга върху значението на думата „чрез“, като твърди, че тя означава „въпреки“. Той отбелязва, че Ева е била прокълната да ражда с болка. Счита, че Павел говори за това проклятие и казва на жените, че все пак те ще бъдат спасени, въпреки че ще преминат през[3] болките на раждането. Наистина, това е възможна интерпретация, но не отговаря много на контекста, за да ме удовлетвори.

Определителен член пред думата „раждане“

Пайпър продължава, като отхвърля смисъла, който според мен е най-интересен от богословска гледна точка, и който е бил забелязан от някои видни коментатори в миналото. Това е фактът, че на гръцки език думата „чадородие“ е с определителен член. В английските преводи той почти повсеместно отсъства.[4]

Проверих много от хилядите употреби на гръцкия предлог диа в случаи, когато е последван от съществително име с определителен член. Открих само още един пример, където членът съществува, но не е преведен, и в този случай текстът имаше смисъл. Дори в много случаи, където няма определителен член, в превода присъства такъв. Това силно подсказва, че трябва да го преведем така, ако има смисъл по този начин.

Понеже Павел говори тук за Ева и нейната роля в грехопадението заради изкушението на змията, по никакъв начин не е твърде отвлечено да осъзнаем, че той говори също за раждането. Става дума за най-важното раждане от всички – потомството на жената, което е обещано в същия разказ в Битие 3:15:

„Ще поставя вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.“

Този стих се разбира универсално и е първото обещание за Месията, който ще дойде и ще спаси всички нас от проклятието и властта на дявола. Да, Ева беше заблудена, но въпреки това ще бъде спасена чрез обещанието, което се дава по време на същото събитие.

С други думи, мисля, че гръцката дума трябва да се преведе така, както е навсякъде другаде в Писанието. Така стихът ще се чете „Но тя ще се спаси чрез чадородието...“ За какво конкретно раждане се отнася този текст? За обещаното раждане на Месията. Павел потвърждава духовното и богословско обещание, което вече е реалност, чрез което жените (и мъжете) биват спасявани, което от една страна е в противовес на езическите идеи в Ефес (както ще видим), а от друга - на представите на някои юдеи за семейно потекло. Става дума за Христос, не за бебетата, които раждате.

Пайпър отхвърля този възглед като казва: „Изглежда много малко вероятно Павел да нарича славното въплъщение на Божия син просто като „раждане на дете“. Освен това богословът добавя, че тъй като глаголната форма на тази дума описва нормално раждане на деца от жени (1 Тимотей 5:14), тук тя трябва да означава същото.

Но съвсем не е „малко вероятно“ да наричаме „славното въплъщение на Божия син“ като „просто“ чадородие. То е описано по този начин в евангелията и дори от самия Павел в Галатяни 4:4: „Бог изпрати Сина Си, който се роди от жена, роди се и под закона“. По-„просто“ раждане от това не може да има.

Освен това в Галатяни 4:21-31 Павел отнася „простото“ раждане на Сара към духовното майчинство на църквата. Едва ли може да има по-възвишено и духовно значение от това, но в текста то се споменава като обикновено раждане.

Накратко, тази дума може да бъде използвана да означава други неща, освен буквалното раждане на деца, и е била употребявана за неща от възвишено, духовно естество. Няма нужда да влагаме контрастен смисъл в тези понятия като говорим за „обикновено раждане“, за разлика от възвишения, благочестив, религиозен език, който използваме, за да опишем „Великия и Могъщия, Спасителя, Въплътения Син на Святия Бог, и пр. и пр.“ Писанието не говори по този начин, затова не е нужно и богословите да го правят.

Наблягането върху обещанието за Месия в Битие не само е в съзвучие с богословския контекст на Павел, но има смисъл също в контекста на град Ефес, където Тимотей е пастор. Градът е почти изцяло погълнат от култа към Артемида (или Диана според римляните). Там се е намирал нейният огромен храм. Той е бил едно от седемте чудеса на древния свят и е доминирал над икономическия живот. Това може да се види в Деяния 19:23-41. Когато проповядването на Евангелието стига до Ефес, хората, които печелят от култа към Артемида, предизвикват размирици из целия град и повдигат бунт срещу апостол Павел. После се случва следното:

„А някои от народа изкараха Александър, понеже юдеите посочиха него; и Александър помаха с ръка и щеше да даде обяснение пред народа. Но като познаха, че е юдеин, всички едногласно викаха за около два часа: Велика е ефеската Диана!“

Това ви дава някаква представа за огромната популярност на тази богиня сред цялото общество. За нея знаем, че е била богиня на плодородието и... защитник на раждащите жени. В поклонението на Артемида господстваща роля имали жените. На нея служели жени, които давали обет за девственост, и други, които се занимавали с проституция. Жреците й били кастрирани мъже. Известно е, че самата тя била девица и охранявала своето целомъдрие много строго, като наказвала със смърт дори и тези мъже, които случайно я виждали, докато се къпе.

Сега си представете какво се случва, когато Павел и Тимотей основават първата църква в Ефес и започват да се спасяват хора от тази общност, която е била толкова пропита от култа към Артемида. Със сигурност те са внасяли своите културни схващания и практики в църквата. Естествено е да предположим, че събранието е било пълно с хора, които били радикални езически феминистки и очаквали да контролират живота в църквата от самото начало. Мислите ли, че това може да е създало проблемни ситуации, в които жени се опитват да доминират над мъже и да ги подчиняват?

Масово се отбелязва от коментаторите, особено след като се достига до по-добро познание и разбиране на древната култура, че това е общественият контекст, на чийно фон Павел отправя своите поправителни наставления. Поклонението на Артемида стои в основата на факта, че жените изземвали и узурпирали поучението от мъжете. То било причината жените да бъдат считани за непорочни, девствени и неосквернени, а мъжете – за източник на поквара, похотлива заплаха. Култът към Артемида съдържал в себе си идеята, че тази богиня защитавала раждащите жени.

Както в много други случаи, тук Павел просто се връща към основните начала на Библията, за да покаже истината на новоповярвалите изсред юдейската диаспора от гледна точка на тяхната перспектива и да поправи езическите идеи, които се промъкват. Изглежда най-разумно пълната корекция на всички гледни точки да се съсредоточи върху Божието Слово и върху самия Христос, който е спасителят на всички.

Майката на всички живи

Подобно на християните по това време, днес ние също имаме нужда да отстраним легалистичните и езически идеи. Спасяването чрез чадородие говори за идването на Христос и за нашите взаимоотношения с него. Майчинството е благословение, но то може също да се превърне в проклятие, в идол, в товар, който потиска жените. То не е средство за спасение и дори не е задължителен плод на спасението. То по никакъв начин не е нужно за спасението. По същия начин раждането на деца не е непременно разширяване на царството. Божиите деца се раждат единствено чрез вяра.

Раждането на много деца не гарантира тяхната вяра. Нищо, което правите, няма да гарантира, че децата ви са избрани от Бога и ще имат вяра. Съвършеното им обучаване в доктрините, в нормите на външното поведение и катехизиса може в същност да не произведе нищо друго, освен експерти по лицемерие. Предвид количеството разделение, злословене, расизъм, легализъм, страх, потисничество, демонстрации на власт, поквара, личностни култове, кръвосмешения и други сексуални грехове в средите на домашното образование, движението за пълен тул със стрели, реконструкционизма и реформираните и/или фундаменталистките кръгове, може да не сме постигнали нищо друго, освен точно това. Широката картинка поне трябва да ни даде повод да се спрем и да се замислим.

Тялото, ума, душата и дори вярата на много верни християнски жени са били съсипани чрез ненужното обременяване с голямо количество деца, често с много малка разлика помежду им, и с необходимостта да живеят според догмите на идеология, която не се поучава в Писанието. Това е легализъм. Макар някои да оцеляват щастливо в този начин на живот, мнозина други го правят с цената на собственото си изтощение и увреждане, а трети направо са съсипани заедно с децата и браковете си.

Ева беше наречена така от Адам защото беше „майка на всички живи“ (Бит. 3:20). Всеки, който разбира, че в Галатяни 4:21-31 Павел говори за „майката на всички нас“, т.е. на християните, или на всички, които наистина „живеят“, ще осъзнае в ретроспекция, че „Ева“ е духовен символ на църквата, нашата майка. Работата ни като християни е да разширяваме Царството като правим ученици. Това може да бъде осъществено чрез раждането на бебета и след това в обучаването им, но самото раждане на деца не е гаранция за разширяването на Царството. Гаранцията за това идва чрез ражданетото на самия Исус Христос. Това раждане носи спасението за нас и всички останали, които се спасяват.

Вашата основна роля като жена е най-напред да намерите своята почивка в Христос и да имате взаимоотношения с Него. Плодовете на тази връзка с Бога са описани в Галатяни 5:22-23. Раждането на деца не е посочено сред тях. Майчинството може да бъде прекрасно благословение. То също може да е освещаващо. Но тези, които го правят белег на спасението или необходимо условие за него, добавят своите собствени идеи към Новозаветните доктрини за спасението, църквата и семейството.

 

Превод: Радослава Петкова

Статията е взета оттук.


[1]     Quiver-Full Movement, американско движение, което отрича средствата за предпазване от бременност и защитава идеята, че християнските семейства трябва да имат колкото се може повече деца.

[2]https://cbmw.org/1997/09/01/saved-through-childbearing-2/

[3]Предлогът „through”, който се среща в английския вариант на 1 Тим. 2:15, има значение като „чрез“ и „през“. [Бел. прев.]

[4]В българските преводи на Библията думата „чадородие“ е с определителен член в цариградския превод и в протестантския превод от 1940 г., и не е членувана в православния превод, в съвременния превод от 2004 г. и в превода на издателство „Верен“. (Бел. прев.)

Категории: Апологетика, Етика, Образование, Общество, Семейство