Ахилесовата пета на диспенсационализма (част първа)

24 юли 2017 | Майкъл Р. Гилстрап

 

Уилям Еверет Бел е име, което най-вероятно е непознато за по-голямата част от читателите. Той няма издадени трудове, за които да се говори. Няма телевизионно служение, и доколкото знам, никога не се е появявал в никое християнско тоук шоу. Като професор по религия в Далас Баптист Юнивърсити, той няма особено бляскава кариера (ДБЮ е малко, консервативно, южно-баптистко училище, едва съществуващо в сянката на Бейлър Юнивърсити.) По отношение на въздействието върху евангелското общество д-р Бел е един по-незначителен и посредствен, колежански, християнски професор.

Д-р Бел обаче е истинска аномалия. Обратно на средностатистическия християнски професор в колеж, неговото влияние е широко и дълбоко, особено на югозапад и особено в евангелското общество около Далас Теолоджикъл Семинари. Той никога не е публикувал в издание каквото и да било, което е още по-изненадващо.

След като завършва своята бакалавърска степен, д-р Бел започва кариера като счетоводител. Не след дълго той почувствал призив от Бога в едно по-уникално християнско поприще. За да се подготви за това, той се записал в  Далас Теолоджикъл Семинари. Вероятно, докато е бил там, той решава, че иска да преподава в колеж, университет или семинария. Планът му бил да продължи в ДТС след като се сдобие с магистратура по теология, за да направи и докторантура по теология.

Той не е очаквал теологичната промяна, която претърпява, докато е там. Докато изучава доктрините на диспенсационализма, стига до извода, че те са в драматично противоречие с Писанията. Като човек, с изключителни аналитични способности, той не желае да приеме заключенията на професорите си, без сам да ги проучи. Колкото повече проучва, толкова повече намира, че системата е продънена. В крайна сметка, той отхвърля оковите на диспенсационализма и се потапя в историческия премилениализъм, поддържан от Джордж Лад. Макар че не отхвърля изцяло премилениализма, той отхвърля това, което е задължително условие на диспенсационалната теология: грабването преди Великата Скръб.[1]

Тази теологична трансформация бе смъртоносна за кариера му в ДТС. Разбирайки невъзможността да получи доктурантура по теология там, с настоящите си възгледи,[2] той се мести в Ню Йорк, където се записа в Ню Йорк Юнивърсити през 1967.

Дисертацията на д-р Бел е озаглавена „Критична оценка на доктрината за грабването преди Великата скръб в християнската есхатология.“[3] Като повечето дисертации, тя никога не беше публикувана за редовия читател. Противно на повечето дисертации, тя не е просто академично упражнение, което едва се доближава до научен труд. Тази дисертация беше граната от първа ръка, хвърлена в укреплението на диспенсационалистите. Тъй като той писа като „вътрешен човек“, неговата работа стана силно тревожна за Далаския факултет.

Има една история, която се разказваше в ДБЮ докато работех с Чарлз Райри, прочутият професор по систематична теология. Очевидно, малко след завършването на дисертацията, факултетът в ДТС обсъждаше последните нападки от един от дипломиращите се. Разказваше се, че Райри се изправил в залата на факултета и нарекъл д-р Бел неприятел номер едно на диспенсационализма. Аз смятам, че историята е по-скоро мит, отколкото реалност (но ми харесва, ако е истина!) Въпреки това, имаше сантимент. Това без съмнение не е мит. За диспенсационализма, дисертацията на Бел, критикуваща тяхното  теологично движение, беше най-тежкия удър, най-точен и най-труден да получи писмен отговор.

Като дипломиращ се в ДБЮ, аз имах привилегията да уча от д-р Бел, и всъщност той е главната причина да се запиша там. Радвам се, че мога да ви представя чрез този бюлетин неговото критично становище по отношение на диспенсационализма. Макар че дисертацията му е написана преди 20 години, все още смятам, че това е най-добрия труд, който анализира диспенсационализма и неговото задължително условие – грабването.

Тезата на Бел

Това, което прави тази дисертация така дълбоко отчайваща за диспенсационализма е, че за пръв път един автор разкрива пряко същината на диспенсационалната система: разликата между Израел и Църквата. Бел разбира, че всички други предходни критики са били извън същината, защото не стигнаха до този основен проблем. Коментирайки заслугите на Джордж Лад в „Благословената надежда“, Бел отбелязва, че книгата, като множество от останалите съвременни творби на тази тема страда „от недостатъка на разглеждане на симптомите, вместо на базовите причини.“[4] Той продължава като посочва, че Лад „пропуска да проникне до корена на претрибулационизма, т.е дихотомията между Израел и Новозаветната църква и следователно съвременните претрибулационисти са уверени, че основите им са все още сигурни.“[5]

Бел не прави същата грешка. Цялата дисертация е посветена на това да докаже, че дихтономията между Израел и Църквата, както е представена от диспенсационализма, е фалшива. Диспенсационализмът твърди, че „християнската църква от тази диспенсация съставлява единствена по рода си група от вярващи, отделени и различни от вярващите в миналата и бъдещата диспенсация. Вместо да наследят обещанията на древния Израел, църквата е замислена като притежаваща изцяло нови и различни обещания само за себе си. Обещанията за Израел щяха да се изпълнят буквално към етническите израелтяни в идващия милениум. Църквата се разглеждаше като една скоба в отношенията на Бог с Израел.“[6] Изявлението на д-р Бел е опустошително за диспенсационалната система. Той точно разбираше, че ако  тази дъска падне, то и диспенсационализмът ще се разпадне. Тази разлика между Израел и Църквата е Ахилесовата пета на диспенсационализма, според мен, той като теологично движението се е провалилo. Сега движението е в процес на слизане от сцената.[7] Тази дисертация се занимава с улесняването на този процес.

Становищата на Бел подкрепени от Писанието

Твърдението на Бел включва исторически и логични аргументи, но тук няма място, за да ги включим. Нашият основен интерес е към становищата му свързани с Писанието, защото там е моментът на истината. Даже няма да имаме време да покрием всичките му библейски аргументи, но ще се занимаем с някои от най-завладяващите.

„По-добрите неща“ от Евреи 11:39-40. Писателят на Евреи казва: „Но всички тези, ако и да бяха засвидетелствани чрез вярата им, пак не получиха изпълнението на обещанието, да не би да постигнат съвършенство без нас защото за нас Бог промисли нещо по-добро.“ (Евреи 11:39-40) Бел отбелязва, че „този пасаж идва за да каже, че старозаветните вярващи са били включени в „по-добрите неща“, предвидени за новозаветните вярващи.“[8] Той цитира Делич, който пише: „Следователно, светиите на Стария Завет вървят в едно темпо с нас в съвършения път на спасението, най-накрая станал известен.“[9] В подкрепа тук е цитиран и Ф.Ф.Брус: „По-добрият план“, който Бог е направил прегръща по-добрата надежда, по-добрите обещания, по-добрия завет, по-добрите жертви, по-добро и трайно владение и по-доброто възкресение, което е и тяхно и наше наследство.“[10]

От друга страна, Бел цитира един пасаж от „Резюме на книгите на Библията“ (V, 336) на Дж. Н. Дарби като представител на диспенсационалното движение:

„Тук Духът не развива цялостния контекст на това „по-добро“, защото тук темата не е събранието. Той представя главната идея на Евреите, за да ги насърчи, че вяващите от днешното време имат специални привилегии, на които се наслаждават с вяра, но не са принадлежали дори и на вярващите от миналите дни.“[11]

Бел веднага стига до същината на проблема. „Това, което писателят очевидно желаеше да се възриема като общо за старозаветните и новозаветните вярващи, Дарби постоянно отрича да принадлежи и на старозаветните.“[12]

Бел твърди, че понеже писателят към Евреите е включил старозаветните вярващи в „по-добрите неща“, дадени на новозаветните вярващи, то диспенсационалното твърдение за радикалната дихотомия между едните и другите е фалшива.

Жителите на Новия Ерусалим като Христовата Невяста.

Вече говорих за основния пасаж относно това становище в един по-ранен брой на Диспенсационализмът в упадък[13], за това съвсем леко ще преразгледам твърдението на д-р Бел.

Най-напред той посочва пасажът в Откровение 21:9-14, като казва, че той изобразява картина на Новия Ерусалим, небесния град. Ясно е от пасажа, че този град трява да бъде вечния дом на светиите от всички епохи. За града се говори в стих 9 като „невястата, жената на Агнето.“ Жителите на града включват светиите от Стария и Новия завет. Св. Йоан пише, че вижда дванадесет високи порти с имената на дванадесетте Израилеви племена. Той вижда също дванадесет основни камъка, на които са написани имената на дванадесетте апостола.

Тъй като за Църквата в Новия Завет често се говори като за „Христовата Невяста“, следва че старозаветните и новозаветните светии съставляват Църквата, Невястата Христова. Той показва още веднъж чрез пасажите на Писанието, че разликата между старозаветните и новозаветните светии, разпространявана от диспенсационалистите е изцяло грешна.

Заради важността на тези становища за нашата критика към диспенсационализма, и заради недостъпността на дисертацията на д-р Бел за обществеността, ще подължа да разглеждам неговото становище и във следващия брой на изданието.

 

Статията е взета оттук 

Превод от английски език: Даниела Андреева

---

 

 

[1]. Съвременните диспенсационалисти искат да оспорят твърдението, че грабването е крепежен елемент на цялата им система. Това твърдение е без съдържание, защото без грабването не могат да поддържат крайното различие между Израел и Църквата. Дж. Дуайт Пентакост ясно разбира това, когато пише, че опровергаването на епохата на гонението преди грабването води до опровергаване на диспенсационализма. ((J. Dwight Pentecost, Things to Come (Grand Rapids, Ml: Zondervan Publishing Co., [1958] 1964), p. 164).

[2]. ДТС в миналото беше известна с това, че отказва докторкса степен на достойни кандидати, заради неспособност да отбележат становище на вярата, която да включва вяра в премилениализма и теорията на грабването преди великата скръб.

[3]. William Everett Bell, A Critical Evaluation of the Pretrbulation Rapture Doctrine in Christian Eschatology (School of Education of New York University,  непубликувана докторска дисертация, 1967)

[4]. Bell, P. 17.

[5]. Bell, p. 17.

[6]. Bell, p. 90.

[7]. Занимавам се с тази идея подробно в предстоящата да излезе от печат книга „Диспенсационализмът вчера“

[8]. Bell, p. 96.

[9]. Franz Delitzsch, Commentary on the Epistle to the Hebrews, 11, pp. 293-294. Quoted in Bell, p. 97.

[10]. F. F. Bruce, Commentary on the Epistle to the Hebrews, pp. 343-44. Quoted in Bell, pp. 97-98.

[11]. Bell, p. 98.

[12]. Bell, p. 98.

[13]. Michael R. Gilstrap, “The Bride the Lambs Wife,” Dispensationalism in Transition, Vol. 2, No. 1.

---

 

 

 

Категории: Апологетика, Есхатология, Етика, Закон, Образование